|
|
Христо Ботьов Петков е роден на 25 декември 1847 година (нов стил - 6 януари 1848 г.) в гр. Калофер в семейството на видния възрожденски учител - даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева. След като завършва основното си образование в родния си град със съдействието на Найден Геров заминава за Русия и се записва ученик във Втора Одеска гимназия. Тогава прави и първите си поетични опити. Заради увлечението си към идейте на руските революционни демократи Ботев е изключен от гимназията - 1865 г. През 1866 г. е учител в село Задунаевка, Бесарабия. През този период Ботев е под влиянието на възгледите на Белински, Чернишевски, Писарев |
|
Поради заболяване на баща му, през 1867 г. на Ботев се налага да се върне в Калофер. По това време през април във вестник "Гайда", редактиран от П. Р. Славейков е публикувано първото стихотворение на Хр. Ботев - "Майце си". На празника на Кирил и Методий на 11 май 1867 г. произнася пламенна реч и е принуден да напусне страната. През октомври 1867 г. пристига в Румъния, като живее в Букурещ, Браила, Александрия, Измаил и Галац. Работи в Браила като словослагател при Димитър Паничков, където се печати в."Дунавска зора". Попаднал в средата на българската ревалюционна емиграция, той се сближава с Хаджи Димитър и Стефан Караджа. През лятото на 1868 г. Ботев се записва в четата на Жельо Войвода, на която е определен за секретар. По различни причини четата се разпада и не преминава Дунава. През септември същата година постъпва в букурещкото медицинско училище, но поради липса на средсва е принуден скоро да се раздели и с него. Изпаднал в крайно бедствено положение, Ботев прекарва зимата в една запустяла вятърна мелница край града. Тук живее заедно с Васил Левски и остава възхитен от способността на Апостола да преодолява лишенията, на който по това време бил изложен и той. През февруари 1869 г. постъпва като учител в Александрия, а през август същата година заминава учител в Измаил, където учителства до май 1871. През следващите години се мести от град на град. В Галац установява контакт с руския революционер Н. Ф. Меледин и чрез него поддържа връзки с революционните кръжоци в Одеса. В края на април 1871 Ботев е задържан в продължение на два месеца във Фокшанския затвор и след излизането му на свобода се установява отново в Букурещ. На 10 юни 1871 г. издава първия си вестник "Дума на българските емигранти". През октомври същата година участва в годишното събрание на Българското книжовно дружество. През април 1872 г. е арестуван за конспиративна революционна дейност и отново е изпратен във Фокшанския затвор, но освободен вследствие застъпничеството на Левски и Каравелов. Започва работа като печатар при Каравелов. На 1 май 1873 г. издава сатиричният в-к "Будилник". На 20-21 август 1874 г. участва в общото събрание на БРЦК и след това продължава да работи като негов секретар. През следващия месец става учител в българското училище в Букурещ. Започва активната му дейност като журналист и под негова редакция започва да излиза новия орган на революционната партия - в."Знаме" (8 декември 1874 г.). През 1875 г. издава преводите "За славянското произхождение на дунавските българи" от Д. Иловайски и "Кремуций Корд" от Н. Костомаров. През юли същата година сключва граждански брак с Венета. През септември 1875 г. съвместно със Стефан Стамболов издава стихосбирката "Песни и стихотворения" и "Стенен календар за 1876 година" със стихотворението "Обесването на Васил Левски". На 13 април 1876 г. се ражда дъщерята на Христо Ботев и Венета- Иванка. На 5 май издава вестник "Нова България". След удара, нанесен на Вътрешната революционна организация след обесването на В. Левски и колебанията на Л. Каревелов, начело на БРЦК застава Ботев. След избухването на въстанието в Босна и Херцеговина през 1875 година БРЦК под ръководството на Ботев започва подготовката на въстание и в България. За тази цел Ботев е изпратен в Русия да събира средства и оръжие за въстанието и да доведе оттам войводата Филип Тотю. Преждевременното избухване на въстанието и неговият неуспех довеждат до сериозни разногласия в БРЦК. В резултат на това в края на 1875 година Ботев подава оставка (това довело и до разпускане на организацията), но не се отказва от революционната си дейност. След създаването на Гюргевския революционен комитет Ботев устоновява контакт и с неговите членове. През май 1876 година той започва редактирането на последния свой вестник "Нова България", от който успява да издаде само един брой. |
|
|
През май 1876 година, вследствие новината за Априлското въстание, Ботев започва дейност за организиране на чета, става неин войвода. От Гюргево се качва с част от четата на кораба "Радецки" на 16 май и един ден по-късно заставят капитана Дагоберт Енглендер да спре на българския бряг. От Козлодуй четата на Ботев се оправя към Балкана, минавайки през десетина села. Много малко българи обаче се присъединяват към четниците, въпреки предварителните очаквания. Четата води няколко боя с преследващите я турски потери. На 20 май (нов стил 1 юни) 1876 година е последният тежък бой- привечер след сражението куршум пронизва Ботев. Това се случва в подножието на връх Вола във Врачанския балкан.
Христо Ботев - живот и творчество Христо Ботев - биографични бележки, стихотворения
|
